Оттласната от пристана на грижите
душата търси космос от мечти.
Звезди далечни, никога невиждани,
и бял жребец, способен да лети.

Щастлив от сетивата си наситени
да яхна своя порив увенчан
в едно последно, истинско политане,
до връх и лъч, до изгрев или храм.

Над белите слани на изнемогата
и черните платнища на скръбта...
Високо горе - в Царството на Огъня,
родил непостижимите неща.

Да стъпват по сияния копитата.
Да светят от подковите искри.
И Божията Вечност, неоткритата,
да ми прошепне: "Вече ме откри!

В сакрален спомен - свято многостишие.
В крила на ангел. В щит на херувим.
В безбрежен мир и мъдрост при затишие.
В изгряващият ден, възпят от химн..."

(От "Птицата в теб")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-10
прочитания: 118
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260369
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644