Скоро вятър ще духне. Ще изсъхнат листа
в некролози на жълта раздяла.
В самотата ми глуха ще пълзи есента
и ще вмъква студа си през шала.

Разклонена, душата, ще напомня за клен
или диря от речни корита.
Листопадна любов. Мимолетност от плен.
Даже птица, която отлита...

Топъл дъх. И кратунка с неизпита вода.
Глътки изворна, бистра омая.
Ако просто си тръгваш - остави ми следа.
В друг сезон ще догоня безкрая...

(От "Отвара от въздишки")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-11
прочитания: 155
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260357
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644