Призив

на някой, който можех да обичам

Лъжи, лъжи, разбити

на хиляди парчета

като кристална ваза,

докоснала пода,

пода на истината.

Защо не бъдеш откровен?

Лъжите носят ли ти щастие?

Лъжи, с който сърцето си

предпазваш, може би.

На мене носят те тъга

по нещо изгубено завинаги.

Нещо, което аз погребах.

Когато вечер лягаш,

не ти ли убива тишината?

Или си свикнал вече с нея

и за възглавница я ползваш?

Сърцето с години вкаменено,

не се чувства никак смело.

Как нещо да почувства,

когато самотата го обгръща?

Счупи оковите отегчение,

отвори сърцето за нещо ново.

Може пак щастието да прегърнеш

и вечерта любовта до теб да ляга.

Ти избираш да полетиш нагоре

или завинаги мрак да те обгърне.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf