Утрин. След
любовна нощ,
отминала..
Отдалечаваш се,
със тихи стъпки.

Топлината ти
е жива по
завивките,
до мен.
И докосвам я
все още..
и изтръпвам!

Обличането ти
усещам.
В полусън.

Полата,
виолетовата
блузка.
Огледалцето ,
червилото,
в ръцете ти..
И устните
размърдани красиво,
с дивно чувство!

Телефонът ти
изстенва.
Звук
дискретен.
На кого ли
пак изпращаш
sms?

Все едно.
Отново
няма да те има.
Няма да си с мене.
Седмица поне.

Дочувам
тракане на
токчета.
Прозвънва
ключ.
И вече си във
схема..
Мисълта ти,
по задачите тече.

На мен остава ми
да чакам нова среща,
с тебе.
Когато времето
ще спреш!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mars
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-11
прочитания: 168
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260357
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644