Свободният

Забравя лесно вечерта
и черна е и запъхтяна от слепци.
Обиждам с нежеланието себе си,
а в теб ще се позная.
Нима е зла там вярата,
че всички ще умрем,
когато няма ни един,
събуден от очите на безкрая.
Надежда за борба нарича се приятел,
а битките ни - споделена самота
напомнят ми за камъните преброени.
Но мостове са, не крила
и думите ти с кръв са напоени...
Свободният не знае себе си,
но питам как по дяволите... или ангелите,
въздъхна сам във отрицанието ми.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf