В незапомнено кратка прелюдия
вместо тебе заплака дъждът.
И видях те след миг изумрудена.
Пеперуда пред свой кръстопът.

Под сълзите виновни на времето
нямах шанс да извикам: Ела!
Беше щастие - кратко и шеметно.
Прелетяла любовна стрела.

Чак сега те усетих - събудена,
и в самия ни край те разбрах.
Ти си просто мечта. Пеперудена.
Бързокрила. Родена за смях.

За цвета на поникнали макове.
За потоци и буйни треви.
Неживяното - някога, някъде -
твоят полет дано улови...

В моя свят неспокоен на думите
със карфица не бих те държал.
Как вали! Като в тъжна приумица.
Или просто предречен финал...

(От "Неиздъхнали спомени")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-12
прочитания: 174
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260357
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644