Ето ме!
Нося ти капки поезия,
по-чиста от лятна роса...
Толкова мога...
и толкова имам...
Друго не мога да дам.
Нямам ярки нюанси
на златната есен,
нямам дори къс тишина...
Мелодия тъжна...
Отлитащи птици
към някоя чужда страна.
Те ще се върнат...
а аз ще остана...
Поезия в щрихи...
събрана
във капка роса....
някак тиха
нюансирано бледа...
или избледняла...
едва трепкаща в свойта тъга...
някак вяла.