С прозрачния воал...

Докосвам те с прозрачния воал

на мислите си...

Изваян в мен

с дихание на стих...

пропукана реалност...

шепот тих

в студени нощи...

с усещане за топлия ти дъх

ще диша моят сън...

Това си ти!

порой в душата ми

вещаещ наводнение...

А как ли те побрах в една сълза?

Безплътен... силен като вдълхновение...

Без име и със много имена...

Това си ти!

И изгревът, и залезът

и с твоя огън болка в мен крещи!

Отчаян вик, побран в мълчание!

обгръщам те с розрачния воал

на моето пропукано съзнание.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf