Тъй хубаво ухае утринта, а Слънцето протегнало е пръсти и гали с тях притихнали поля, прогонило далеч мъглите гъсти. И само след броени топли дни гората ще потъне във позлата, килими ще постила, ще гори, а ний ще пазим лятото в сърцата. И тъй до следващото лято и сезон, преминали през сбъдвания, грешки... ще изтъче житейския закон, в косите ни сребристи дрешки...