Пораснала съм много, много малко.
До толкова, че да не моля вече.
Ти пак си тръгна - не е никак жалко.
Та аз от теб съм толкова далече.

Аз зная, че отново ще се върнеш
с букет цветя и поглед миловиден,
но късно ще е, аз ще бъда твърда.
Ще кажа "не"!(За тебе непредвидено.)

Дори да молиш - вече ще е късно.
Сърцето ми е камък!(Но за тебе.)
До последна - нишките разкъсах!
Във моя замък ти си непотребен!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: karmelitass
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-12
прочитания: 85
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54759
   Съобщения: 260214
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86438
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644