|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Спасителният път назад
Обух краката си във вяра и прогледнах...
сама и плахо стъпвах в ярките следи,
тъй дълго в тъмното пролазвах , и простенвах,
но изпълзях до детските мечти.
Телесен образ на божествен идеал,
детето ражда се в човешката утроба,
дарено със съзнание в предел,
и във предел на вярата си в бога...
Не ни е дадена властта да се спасяваме,
от тъмнината пръснали сами край нас,
едно зрънце в сърцето ни поставено,
е цялото богатство в този свят.
И тупкащо, и пърхащо в съмнения,
там някъде във слънчевия сплит,
подсеща те, че всичко е до време...
а ти безбожно пропиляваш всеки миг.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-09-12
прочитания: 115
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8188
Автори: 2267
Произведения: 54762
Съобщения: 260357
Лексикони: 2613
Коментари: 86446
SMS-и: 823
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
