ДА СЕ ОТКРИЕШ В ЧУВСТВО

Във дебрите... на нечовешко търсене,

във поривите... на измислен ден,

часовете, вдъхновяващо изтичаха,

полепваха... попиваха във мен.

В мълчанието си, пепелно открих те,

отдавна нямаше, ни огън, ни искри,

поръбено... вълшебството остана,

покри ни... с пелерина от звезди.

В лицето ми, се раждаше зората,

в очите... бяха първите лъчи,

усмивка... разсъблече тайно здрача,

преходността, не ни превзе, не ни разми.

И някъде, прибирам се... отивайки

и боса... из нощта препускам,

косите ми, необуздано плачат,

в очите ти... любовно се отпускам.

Небрежно е скроено, чувството в сърцето,

вечерно е... илюзия, погребан ден,

ръцете ми... прегръщайки небето,

откриват мен във теб... и теб във мен...

13.09.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf