Отвъд - пета част

V. Аполон или сияйният Хелиос

Лаборатория номер 5 беше най – голямата в секретната база за космически изследвания. Тя се използваше като център оборудван с най – новите технологии, за да представя дейността на прилежащите й биолози в най – добра светлина пред останалите научни сътрудници на КОИР. Тя беше първата дестинация на загадачните проби от открития космос, които хилядите експедиции на КОИР донасяха като трофеи на Земята.Тук пристигаха и късчетата от паднали астероиди, за които геолозите искаха да узнаят дали не крият по – голяма тайна от тези, които те бяха разгадали чрез проучванията си. Същевременно номер 5 беше и лабораторията, която беше станала домакин на първото глобално изследване на планетата, а и на всички последвали ги комплексни проучвания с код:”фактор Земя”.

Естествено, за да влезе в лабораторията трябваше отново да подаде сигнал на електронното табло до вратата, което отчиташе достоверността на въведената парола, а и съвместимостта на пръстовите отпечатъци с тези въведени в базата данни. След като зеления бутон светна над главата й, Киана се приготви да влезе през металната врата. Чудеше се защо я викат точно тук. Отговорът се намираше на 10 метра във вътрешността на помещението.И се казваше Тайрон Дейвис.

Не можеше да отрече, че той е един от най – красивите мъже с които беше излизала. Тъмнокестенявата му коса падаше на меки вълни покрай скулестото лице, завивайки се леко в края. Киана знаеше колко много Тайрон се грижеше за външния си вид и то главно от личен опит. Не беше неин тип мъж, тя не харесваше красавците,а още по –малко нарцисите като него. Но имаше нещо примамващо в топлия поглед на кафевите му очи, което сякаш криеше загадката на звездите, които изучаваше. А и беше неповторим идеалист и мечтател. Говореше с такъв план дори и за най – абсурдните неща , в които вярваше, че човек нямаше как да не му вярва. Киана знаеше, че той е чудесен манипулатор. Дори и да не го правеше нарочно, той въздействаше на останалите с чара и красотата си. Освен всичко останало Тайрон Дейвис умееше добре да се възползва от преимуществата си. Тя трябваше да признае, че дори сама бе паднала в капана на чара му.

Сякаш беше преди столетия  - буйната зеленина в началото на лятото, която се виеше необезпокоявана по бреговете на река Кам, тихият ромон на водата, смехът и глъчката на насъбралите се студенти и тя млада и безгрижна заливаща се в смях. Той стоеше в сянката на столетния дъб, изобразил на красивото си лице поредната си загадъчна усмивка.Не помнеше първите му думи – бяха минали повече от десет години, но знаеше, че и той като нея е привлечен от програмите на КОИР. Увлечението им един към друг не беше траяло дълго. Сега между тях цареше хармонично познанство, което им помагаше в съвместната работа. Киана знаеше, че и двамата се бяха променили много от студентските години.

-         Дейвис, какво те води тук? – попита истински изненадана биоложката.

-         И аз се радвам да те видя, Киана. – пошегува се мъжът с приятния си мелодичен глас, с който щеше да стане много известен певец, ако не се беше посветил на науката.

-         Мислех, че си на Юпитер, заради проекта “Русалка”. – обясни изненадата си тя, стискайки десницата му за добре дошъл.

-         В интерес на истината бях. Но в момента проектът е в застой, въпреки,че на мен ми казват, че сме достигнали нужните на института данни.

-         Това е доста странно.

-         Кое имаш предвид?

-         Последната седмица бяха прекратени около сто проекта , въпреки, че повечето бяха едва в началото и за постигане на задоволителни резултати не може и да се говори. Всички изследователи са привикани за наземна работа. Мислех, че ще правят съкращение в биологичния отдел на института, но ето, че и вас са ви привикали.- обясни му Киана.

-         Това, ако е вярно е наистина много интересно. Последния такъв случай, доколкото си спомням от статистиките, е когато Обединената терористична фракция обавява война на ИР за земите, принадлежали на Близкия изток.

-         Но защо отзовават научни експедиции? – все още недоумямаше биоложката, гледаща невярващо, с присъщия си скептицизъм колегата физик.

-         Защото тактиката на терористите е да напада научни експедиции и да използва информацията и заложниците, за да изненудва за технологии КОИР и ИР за политически правомощия.

Хора в бели престилки се разхождаха край тях, необръщащи внимание на мъжа и жената, потънали в мрачна дискусия за възможна бъдеща война.

-         Говориш глупости, Дейвис. Та нали след последния пробив на сигурността терористите се следят изключително прецизно. Никога няма да им бъде позволено да се групират отново. – отвърна на теорията му със своя тя.

-         Начин винаги има , доктор Люис. Вие по – добре от друг трябва да знаете, че от гледище на еволюционното стъпало, на което е стъпил човека, войната все още е начин за разрешаване на спорни въпроси. Първо беше войната за разпределяне на ресурси, после тази за териториите, после за политическо обединение, накрая ни предстои тази за разпределяне на космическото пространство.

-         Стига си бълнувал войни, Тайрон! – отряза го отново Киана.

-         Добре, не ми вярвай, но можеш да питаш Пратчет. Бас държа, че на него ще му повярваш.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf