Тъжно

Бавно луната небосвода целува,

звездите вият кръшна снага,

самота отвътре изплува,

потъва в тъмата сълза.

Губя се в сянката на мрака,

руши се на парчета моето сърце.

Разпръсната душата кротко чака

и надеждата умира с протегнати ръце.

Ела, живот, да пием по едно,

нека не бъдем вече врагове.

Напълни чашите догоре с вино,

да се почувствам човек за малко поне.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf