|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Дихание
Издишах бавно...
цялото си време в въздишка
дълга разпилях,
безумие, безбожност, недоверие,
във капките умора насъбрах.
Ефирна болка...
не от плът, а от безвремие,
в тъгата ми прозиращо кърви,
безмълвни са завесите
на времето,
от самотата раждат се мъгли.
Студено е, но само утрото,
а вечерта...гореща от сълзи,
дали ще мога да те пусна,
в пустото...
което в мен въздишката роди.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-14
прочитания: 126
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8188
Автори: 2267
Произведения: 54762
Съобщения: 260357
Лексикони: 2613
Коментари: 86446
SMS-и: 823
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
