Влюбена...

Момиче, защо в очите ти блестят сълзи?

Защо отказа да се бориш?

Сега студът към теб пълзи

ръце протягаш и се молиш

Виждам цялата трепериш

сама - скрита ти седиш в мрака

спасение искаш да намериш

надяваш се, че някой някъде те чака

Затвориш ли очи

в съзнанието ти той се появява

присвиваш устни във усмивка плаха

мисълта за него всеки път те наранява,

но дори в съня си пак го срещаш -

вика те с очи, с ръка ти маха

Влюбена си виждам...

много страдаш

искаш да го мразиш,

а не можеш, няма как

и все повече боли и все повече пропадаш

на дъното се озоваваш пак...

Казват времето лекува

дали ще излекува теб?

цялата ти същност се страхува

кръвта ти се превръща в лед

А той е така близо... и така далече

бориш се със себе си, опитваш се да го забравиш

как да кажеш на сърцето си да не го обича вече!?

предаваш се - няма какво да направиш

Искаш да го срещнеш зная

сякаш чакала си точно него цял живот

влюбена си, да, по очите мога да позная

рискувай, запознай се с него

- човек си, не робот!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf