(на Ели)

Шумят безплътните води,
обагрени във ален цвят.
Над тях - надвесена цъфти
върба, а ней е листопад.

И падат, падат цветове,
осъждани на дълъг път:
последен взор към брегове,
към майчината нежна гръд

отправят, падайки в реката,
отнасяни в незнаен свят.
Шуми... безплътна е водата,
обагрена във ален цвят.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: jordanm
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-15
прочитания: 96
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260375
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644