Късно е за жарко слънце сред сини небеса. Късно е цветята да осъмват, искрящи от роса. Тихо е и пусто в осиротелите гнезда, само вятърът люлее посърнали листа...
Звездите, с облаци закрили своите очи, тихичко във мрака сипят бисерни сълзи. А дъждецът, с нежно ромолене изпраща зов - късно е, късно... но не и за любов.