като въздишка
се отронва от сърцето му
издига се нагоре и нагоре
протяга изумрудените си очи
през хоризонта
пенливи бисерни коси
разплисква
и расте нечуто и расте
снагата си синя извива
и втурва се
подмамена от слънчев лъч
нататък
към брега, където
водена от влюбени делфини
стъпките по пясъка
тихо
с дъх солен ще целуне
миг преди да...
... я няма...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: doreto66
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-15
прочитания: 113
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260357
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644