Изгубих се.... (2)

Понякога ми става тежко

и тръгвам боса по брега,

наблюдавам лунната пътека

и изгрява в моята душа зора.

И виждам слънчевото утре

изчистено от злоба и провал

и виждам себе си във него,

но неясно... като във мъгла.

Какво ме спира да съм „луда”?

Заключена ли съм в морален страх?

Какво ми пречи да живея?

Защо най-хубавото време пропилях?

Вървя сама... и боса съм,

от тъмното не ме е страх..

Но питам себе си с безброй въпроси

живота си сама ли спрях?

Какво ми пречи да обичам

просто, чисто, от сърце?

Какво ми пречи да съм себе си

а не добре маскирано лице?

Омръзна ми от моя театър...

Дори и репликите вече знам

омръзна ми да бъда някоя

аз коя съм?... Не, не знам

И сън ли е това?!

Аз питам себе си...

Миражи ли са моите страхове?

Ще изгрее ли зората в мен

със слънчевото утре и спокойни брегов.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf