Не казвай "не" на думи непресторени,
дори от тях дълбоко да боли.
Дървото би изсъхнало без корени
и няма със листа да шумоли.

Дори от теб да не получи влагата,
очаквана от изворното "да" -
утеха подари му, без отлагане,
и не зачерквай смисъл и следа.

Възможно е надеждите, предишните,
в съдбата да се върнат като път,
когато се наситиш от излишното
и няма светлина за дух и плът,

и някога, след болки от изгаряне,
да спомниш клони с шепот на листа -
онези чувства - в отказа попарени,
когато е вилняла есента...

Не казвай "не" на думите от искреност.
Животът е превратен с "може би".
Едно дърво, от изповед разлистено,
е дар след листопадните съдби.

(От "Сбъднати предчувствия")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-16
прочитания: 169
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260369
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644