Очите ти продират черната мантия на нощта. Гласът ти заглушава звука от вълните разбиващи се в камъните на брега. Косите ти заливат ме като вълна но не ме давят а ме поживяват. Устните ти крещят в тъмнината като латерни закачени на нощен фар. Зов от устните на една огнена душа която гледа през очи от стъкло в които плуват хиляди мечти защитени от сълзи. Сълзи от радост и тъга покриват лицето ти в нощта в която фарът на живота или любовта започва да премига като гаснеща свещ в нощта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Stamena 1989 Dobrich super gotino momiche!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: jokerin
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-09-16
прочитания: 113
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260357
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644