Една незабравима нощ (разказ)

Ключът се завъртя, чу се металическо щракване и вратата бавно се отвори. В тясното антре, с уверена стъпка, нахлу средно на ръст момче, облечено с впити по тялото дънки и шарена тениска. С едно бързо движение, то премести ключа от вътрешната страна на бравата и го завъртя. Последва същото металическо щракване. С енергични движения младежът разхлаби връзките на маратонките си и освободи нозете си. Захвърляйки ги небрежно настрана, той се устреми по коридора към вътрешността на жилището. След като се изгуби за кратко време в една от страничните врати, той отново се появи, но този път облечен по-обикновено – ролята на горнище отново изпълняваше тениска, но този път тя бе леко по-неугледна, а краката му бяха намерили прикритие в спортен тип долнище.

- Свърши се! – въздъхна тихо той. Още един учебен ден по-малко!

С тези думи той се отправи към близката врата и миг по-късно вече лежеше изтегнат на дългата страна на Г-образен, облечен с шарена тапицерия диван. Въоръжен с дистанционно в ръка, той сменяше каналите бързо, явно търсещ нещо определено.

- MТV-и-и! – доволно остави “оръжието” на ниската маса пред диванчето и отпусна глава върху декоративната възглавничка, леко притваряйки очите си. Музика се разнесе из въздуха и мелодията на една рок балада изпълни стаята. Той се носеше по вълните, изгубил представа за пространство и време, забравил дори за обичайния за него обеден глад. Един дразнещо стържещ звук го върна към реалността. “Звънецът! Кой ли може да е?” – помисли си той и без да търси отговор лениво се изправи и се насочи към вратата, през която той самият бе нахълтал преди десетина минути. Без да поглежда през шпионката - нещо, което правеше по навик – той завъртя ключа и неохотно отвори вратата. Гледката, която се разкри пред очите му, го накара да се вцепени. “Мери! Какво прави тя тук?”. Срещу него стоеше младо момиче, не много високо, но определено някак особено симпатично. В очите й проблясваше закачливо пламъче, а усмивката и излъчваше дружелюбие.

- Няма ли да ме поканиш? – иззвъня тънкото й гласче.

- Разбира се! Заповядай! Влез! – изстреля бързо той в отговор, все още неуспяващ да се съвземе напълно. Мери бе момичето, което караше кръвта му да кипне дори само с небрежен поглед по време на час. Имаше нещо в този поглед, което го привлиаше, омагьосваше, караше го да мечтае. След автоматизираното от ежедневието движение по заключване на вратата, той се извърна и отново попадна в плен на красивото създание, стоящо пред него. Тя събу бавно черните си чехли и белите й чорапчета се озоваха на шарената пътека на пода в антрето. Облеклото на девойката бе колкото младежко и невинно, също толкова придаващо сексапил и изтънченост. То включваще черна плисирана пола, едва прикриваща коленете й и бяла риза с къси ръкави и остро деколте. Косата й бе навита на тила и защипана с шнола. Само два кичура се спускаха небрежно, по един от всяка страна на овалното й лице.

- Аз написах това-онова. Трябва само да го провериш и да прехвърлим още едно-две упражнения.

Тази информация освежи паметта му. Той набързо си припомни обещанието след часа по английски език да й помогне с домашното. Сега с лескота се изплъзваше от евентуалната неловка ситуация по задаване на въпроси, на които би следвало да знае отговора.

- Да, добре – каза той, отърсил се от смущението си. Ами... Там е стаята ми. Ела! И той я поведе към една от вратите. В стаята имаше стандартното за младежка стая обзавеждане – легло, секция, бюро под прозореца, няколко етажерки, два фотьойла с ниска масичка между тях... Слънцето надничаше със следобедно любопитство през югозападния прозорец.

- Заповядай, седни! – каза той и с един жест на ръката посочи фотьойлите.

- Да, благодаря. – отвърна тя, заемайки едното кресло. Само... Ще може ли чаша вода, че умрях от жега – с умолителна усмивка добави тя.

- Да, разбира се. И той се стрелна в кухнята, взе една стъклена чаша, отвори хладилника, извади пластмасово шише и напълни чашата почти до ръба. После прибра шишето и отново се стрелна към стаята, в която го очакваше жадната девойка.

- Ето! Минерална е – констатира той, оставяйки чашата на масичката от нейната страна, настанявайки се след което в другото кресло и изчаквайки мълчаливо тя да отпие няколко глътки вода.

- Ах... – прошепна тихо тя, оставяйки чашата. Ето, виж какво съм направила. И тя му подаде тетрадката си. Все така мълчалив той я пое и, след кратко прелистване, спря на определена страница и зачете внимателно.

- Ето ти и химикал – добави тя, подавайки му въпросното средство за писане. Той го прие и отново зачете написаното в тетрадката. Нр след дълго записа нещо тук и там, като същевременно вдигаше поглед, отчасти, за да провери заниманието на девойката, отчасти, просто да й се наслади. Всеки път погледът му срещаше нейния. От време на време тя отпиваше от водата, но все така съсредоточено наблюдаваше движението на химикала.

- Добре е. Има само няколко малки грешчици. Явно си бързала – промълви накрая той, за да прекъсне настаналата тишина, която го изпълваше с напрежение.

- Така си и знаех – потхвърли шеговито тя. Ами, добре. Ако искаш, да неправим и другите упражнения и после ще ми обясниш, а? Само... Може ли оше малко вода?

- Разбира се! – отговори той, хвърляйки бърз поглед към чашата на момичето, която неусетно бе останала празна. Той пусна химикалката и стана, заобикаляйки масичката, за да вземе чашата. Междувременно, химикалът продължи да се търкаля по лакираната повърхност на дървената масичка и след миг се озова в краката на Мери. Силно обезпокоен от това, че средството за писане на блянуваното от него момиче се е озовало на пода, той бързо се освободи от чашата и коленичи на пода, за да го вдигне. Ръката му спипа пластмасовото писало, но това вече нямаше значение. В мига, в който бе тръгнал да се изправя, очите му бяха попаднали на прибраните плътно едно до друго колене на Мери. Това му беше достатъчно да откачи. Стоящ в това положение, той усещаше лудия ритъм на сърцето си, блъскащо гърдите му. За миг сякаш времето спря. Той не знаеше какво да направи. Осъзнаваше, че не може да остане в това положение нито миг повече, но и не можеше да намери сили да се откъсне от пленителната, бледорозова, гладка кожа. Миг по-късно езикът му галеше нежната повърхност на нейното коляно. Той направи няколко кръгчета и се отправи към другото коляно. Незнайно и за него самия защо, той спря за миг на мястото, където коленете се опираха едно в друго и замилва образувалата се вдлъбнатинка с влажния си език. За негово огромно учудване, вдлъбнатинката леко се отвори. Той плъзна езика си в процепчето, което малко по малко ставаше все по-широко. Съвсем скоро, без никакви проблеми, достигаше до вътрешността на бедрото й. Тогава видя как поличката, и без това преместила се вече доста нагоре, в резултат на разкрача на девойката, се повдига като завеса на сцена, предоставяйки му по този начин изглед към декора – бели, дантелени бикини. Без въобще да помисли, той се насочи напред и захапа нежно дъното на бялата дантелена повърхност. В резултат на това свое действие ушите му долови едно тихо простенване, което още повече го окуражи. С едно рязко движение на ръката си момчето отмести встрани бельото, за да попадне на малка розова цепнатинка. Вече знаеше какво трябва да направи, затова, без повече да мисли какво му се случва, той се остави на инстинктите да го водят. Езикът му потъна в цепнатинката, а устните му се впиха в областта около нея. Младежът повъртя малко езика си. Не знаеше как се справя, но се надяваше да е добре. Миг по късно отговорът го връхлета с пълна сила. Две ръце преминаха през косата му, разрошвайки я, след което обхванаха тила му и го насочиха напред. Това изхвърли всичи тревоги от неговото съзнание. Той забърза темпото и скоро езикът му се мяташе във всички посоки като риба на сухо. Десет пръста притискаха все по-силно кожата на главата му. Въздухът му се струваше така горещ. Някаква течност с неопределен вкус се стичаше по повърхността на и без това влажния му език. Тазът на Мери се залюля напред-назад като кораб в бурно море. Тихите й стенания отекваха в ушите му. Тогава той усети някакво раздвижване. Ръцете, които миг по-рано притискаха тила му, сега се спускаха по раменете му и заемаха позиции на гърдите му. Преди дори да разбере какво става, един тласък го запрати на пода. Той остана да лежи така за миг, недоумяващ къде е сбъркал и какво не е наред. Изправяйки се на лакти, бе готов да изстреля някой от въпросите прелитащи с бясна скорост през съзнанието му. В този момент бе посрещнат от крачето на Мери. Бялото й чорапче упря в гърдите на младежа, сякаш търсещо упора. Той плъзна очи по крака й нагоре до мига, в който погледите им се срещнаха. Мери вдигна ръка и с едно отработено движение отстрани шнолата си и разтърси леко глава, давайки възможност на чупливата си коса да заеме обичайната си форма – стичаща се като падаща от висото вода по двете нежни рамене. Кестенявите й коси почти закриваха бялата риза, прикриваща младежката й гръд. Миг по-късно очите им отново се срещнаха. Синьото в погледа й този път буквално го убиваше. Тя кимна с очите си надолу и той последва указаната посока, натъквайки се на ръцете й, който тъкмо освобождаваха първото копче под острото деколте. С леко плъзване надолу, те извършиха същото още няколко пъти. Постепенно деколтето ставаше все по-дълбоко, докато накрая съвсем изчезна. Ризата се спусна назад, оголвайки раменете на девойката и предоставяйки слаб изглед към стегнатата й гръд, намерила укритие в бял дантелен сутиен. После ризата се спусна още по-надолу и накрая се озова върху краката на онемелия младеж. Но с това нещата не приключиха. Ръцете на Мери за миг изчезнаха зад гърба й. Той не знаеш какво кроят там тези тънки и способни да даряват неземна нежност ръце. Можеше само да гадае. Когато обаче полата се озова до ризата, той разбра, че е бил прав. Само миг по късно и бикините изчезнаха от знойното младежко тяло. Мери приклекна, поднасяйки слабините си на устните му. Момчето вече беше учило този урок и бързо влезе в ритъм, за удоволствие на отдалото му се момиче. Глухите й стенания караха сърцето му да тупти все по-лудо. Кръвта пулсираше лудо през цялото му тяло. Пот бе избила тук-там. Не, не можеше да чака повече. Отмествайки я леко в страни, той се освободи, след което грабна фината фигура на девойката и я понесе към леглото в ъгъла на стаята. Поставяйки я на матрака, той се съблече с изненадваща семия него ловкост и намести таза си между бедрата й, целувайки устните й. Езиците им се вплетоха в една от онези целувки, за който досега само бе чел. Но той не можеше да стои така. Отдръпна устните си и ги впи в изваяната й шия. Езикът му остави ивица по шията й. Той се спускаше все по-надолу. Накрая се плъзна и под единствената останала по тялото на Мери дреха – сутиена. Главата му се върна малко нагоре и със зъби отмести презрамките встрани, след което отново се върна надолу. Гърдите й вече бяха достъпни, млади и меки, те не веднъж бяха вълнували фантазиите му. Сега бяха пред него – истински и така приятни. Зърната им вече бяха щръкнали и твърди, очакващи своя повелител. Той не закъсня и ги дари с ласка. Възбудата бе обзела телата на двамата тийнеджъри и те й се наслаждаваха. Мери обхавана кръста на притисналото се плътно към нея момче и двамата се залюляха в буря от вълнение. Морска пяна бе посипала телата им със солена влага. Младежите се наслаждаваха на това ново и така вълнуващо приключение. Те си даряваха целувки и ласки, коя от коя по-нежна. Понесени от вълна на екстаз, телата им се преобърнаха. След кратко драпане те отново се добраха един до друг. Тя коленичи, а той се намести зад нея, обхващайки с потни длани гърдите й. Застанали така, те отново се заклатиха. Усещането беше приятно – зърната на гърдите й галеха вътрешната страна на ръцете му. Той забърза леко темпото. Не след дълго обаче тя реши да направи разместване. Заставяйки го да легне по гръб, тя възседна мъжеството му и постави ръцете си върху стегнатата мускулатура на корема му. Бавно Мери се заклати напред-назад, гледайки го в очите, усмихвайки се леко. Гърдите й се люшваха при всяко поклащане. Той вдигна ръце и ги обхвана, след което ги притисна една в друга. Тя отпусна глава назад. Явно този ритъм и допадаше повече. Малко по малко, с всеки тласък, тя започваше да усеща как слабините й се превръщат във вулканче, събиращо сила да изригне с гореща лава. Отпускайки главата си все по назад, тя стенеше все по-екзалтирано, но все тъй не много силно и някак свенливо. Дългите й коси погалиха колената му, нещо, което го накара да полудее от възбуда. В този миг, той усети едно хрипкаво издишане, след което тя се отпусна рязко, притискайки гърдите и цялото си тяло в него, дишайки тежко. Достойнството му се намираше в центъра на нещо изгарящо, пулсиращо и влажно.

В същия този тъй личен и страстен миг, нещо странно се случи с младежа. Стаята започна да се върти с бясна скорост. Предметите започнаха да губят очертанията си. Светът се превърна в неясна мъглявина. Главата му щеше да се пръсне. Той затвори очи. Не. Всъщност ги отвори. Образът бавно се изясни, за да покаже напуканата мазилка на тавана. А болката в главата бе предизвикана от силното пищене на електронен часовник.

- Сън! – промълви той тихо. Само сън! А беше толкова хубаво, така истинско... Нищо! Някой ден може да ми се случи наистина. Някой ден. Защо не днес? С нескрито разочарование, но обнадежден, младежът изключи виновникът за края на реалистичния сън и стана, за да се приготви за училище.

(написано преди години, когато бях млад и невеж в любовта)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf