Нерешима ли?

Фиеста и плажове ...

Как се ронят миналите мигове като рохка скала. Падат на бучици върху пътя ми и отклоняват взора ми назад.

Любов моя, така примамливо проблясваш сред тълпата и боцкаш зениците ми като слънце... през август ... на брега на Мароко... Ежедневно забързана те помирисвам във вятъра, подминавам те на светофара, блъскам те в автобуса, проклинам те на работа. У дома отсъствието ти ме боли, а през прозореца ме утешават очите ти.

И бързам тръпнеща към кръстопътя, на който ме изправяш вечер.

Като всяко колебание и той е лъжовен, зная, но не всяка посока е път, и не всеки път води към някъде. Този бриз, който повдига косите ми и се гали в мен е така сбъднато насладно мой, че затварям очи, искам да тръгна към него, да се затичам, да избързам напред през завоите. Ах, този бриз... Дали идва от онази посока с път, макар и пътечка, която стига целта си? Обръщам гръб - утре ще играя на тази руска рулетка и така, може би, докато времето ми за избор свърши.

И се ронят миналите мигове като рохка скала ... и падат на бучици върху пътя ми ... и ме отклоняват все натам, извън пътя, през планините и неизвестните хоризонти, където луната сутрин изгрява ...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf