Една банална любовна драма

На В.....

В душата ти съграждам чувства.
А своята руша най-безпощадно!
Да бъдеш безразличен е изкуство,
което упражнявам многократно...

Не можеш да ме промениш, за съжаление.
Не мога да те чуя в тишината.
Кога ще стигнеш до това прозрение?
Когато тръшна пак вратата?

Повярвай ми като ти кажа: "Заминавай!"
Не осъзнаваш, че това не е игра,
но ако искаш тръгвай, ако щеш оставай.
Накрая знам, че пак ще съм сама.

Не те обичам, разбери!
И виждам колко малко мога да ти дам.
Не искам да те заблуждавам със лъжи.
Повярвай, по-добре ще бъдеш сам!

Не, никой моето сърце не е ранил.
Във него просто няма никаква любов.
Разбирам, че със мен си невъзможно мил,
но за раздялата бъди готов!

Не мога да остана, ти ме задушаваш.
А виждам колко нежност можеш да дадеш.
Ти по-добра от мене заслужаваш.
Защо отказваш да го разбереш?...

Сега е време всеки да поеме своя път,
да се изгубим в сивата тълпа.
Поемаш ти на обичта кръста,
а аз приемам своята вина!

Завесата полека спуска се пред нас,
като актьори във банална драма.
Излизаш да запалиш фас,
а аз се скривам в съблекалнята голяма.

Събличам бляскавия си костюм
и махам маската прекрасна...
Усещам аз опияняващия ти парфюм.
Не ме поглеждай, знам, без маската си съм ужасна!

Подаваш ми я, казвам ти: "Мерси!",
побягвам пак навънка през вратата.
Ти полъха от мене забрави,
защото аз си взимам свободата!...