Разпиляно
Писна ми да съм добра и мила. Не искам да изслушвам и да знам. Не желая да говоря и да мисля. Искам да стоя и да мълча.! *** Не ме е страх, не чувствам. Родени сме, за да умрем. Няма нужда от мисъл в повече.. Искам да живея както знам. Не да обяснявам и да уча. *** И от тъмното не ме е страх. Там са моите приятели. Не плаши ме с духове. Те танцуват с мен в нощта.. *** Не ми пука за Нищото навън. Не искам да излизам. Не искам да ме гледат. Не искам да ме съдят. Не искам да ме изучават. *** И обяснения не давам. Разбираш, че ми писна..?! Плаче ми се, но за мен. Наречи го както щеш. Искам да съм си АЗ!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lithium
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-18
прочитания: 148
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|