Не исках да съм ничия длъжница...
Ала към тебе много задлъжнях!
Дължа ти полет с устрема на птица.
Дължа ти даже... помисли за грях...

Измъкна ме от бездната, в която
без да усетя, дълги дни пълзях...
Събуди пеперуди - пъстро ято!
С крилете им към тебе полетях!

Ръка подаваш - сигурна и здрава
(макар че тебе също те боли...).

Ще я поема - друго не остава.
Завинаги ПРИЯТЕЛ ми бъди!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Посветено на приятел, който успя да отключи душата ми.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Slava56
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-18
прочитания: 120
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7978
   Автори: 2199
   Произведения: 51974
   Съобщения: 230901
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79977
   SMS-и: 816
   Снимки: 5333