По брулените хълмове на залеза
в дуел се срещат силни ветрове.
Сковано от невидима парализа
над тях мълчи изстрадало небе.

И в мълниите бляскави на сблъсъка
припламват храсти, клони и листа.
Над тях - Съдбата - строга и навъсена,
отсъжда в гръм... Спечели старостта.

Красива младост, вятърно посечена,
захвърля острието настрани...
"Отивам си! Все още неизречена!
Но ти не страдай в бъдните си дни!

На хълмове от бурни дълголетия
двубоят свършва винаги така.
Приветствай старостта с ума си, клетия,
а после верен й подай ръка..."

Издъхна младостта ми, с меч посечена.
Пожарите си мигом угаси.
А старостта - съдбовна и обречена
погали в бяло моите коси...

(От "Тленен остатък")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-09-18
прочитания: 141
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7978
   Автори: 2199
   Произведения: 51974
   Съобщения: 230901
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79977
   SMS-и: 816
   Снимки: 5333