на Виолета Радкова

Сред картини се движа
и се чувствам така,
сякаш цялата мисъл
е пенлива река.
И клокочи и бърза
и доволна звъни
и докосва до мъдрост
упоени мечти...
Ти нали си твореца?
Ти, нали си мига,
в който някаква вечност
се превърна в брега,
на който платната
омагьосват и светят
и разпръскват спокойствие,
музицират куплети....
Във вълшебства потапям
свойте жадни очи.
Благодаря ти! Обичам те!
Бъди винаги ТИ!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-19
прочитания: 95
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260369
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644