Из дневника на една забравена душа

Късно

Късно е да мислиш за сбогом сега,

само птиците отлитат на юг.

Ще споделиш с земята греха,

извършен може би от друг.

Вече си в плен!

Не усещаш ли капана прост,

във този зимен ден

изгубваш тихия си пост.

Късно е за бягство

зората ще те види прикован,

към ниското злорадство

на някой закъснял пиян.

Искаш свобода, нали?

Не мислеше когато в огъня се хвърли!

Направи малките бели, не знаеше, че огъня ще те опърли.

Не можеш да затвориш и очи,

пропуснатите пътища потъпкани около теб

и чувстваш първите сълзи,

не искаш да попаднеш в кофата за смет.

Късно е да се спасиш!

Ти повече в смъртта се помъчи,

както тъй към пропастта вървиш,

да накараш грубостта да замълчи.

Никога не може да е твърде късно,

повече за малката промяна,

да намалиш товара мръсен

от килограмите измяна!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf