Оставяш ме... ридаеща в нощта,
за пореден път сълзите устните ми напояват
и моля се да се завърнеш ти сега,
а мислите ми никога не ще те оставят.
Напускаш ме... макар за кратко,
ала цяла вечност ми се струва
и липсва ми уханието ти сладко,
а умът ми пак за теб бленува.
Когато тръгваш си къде отиваш?
За кого мислиш в този миг?
Докато ходиш дали чуваш...
болезненият и отчаян вик?
Душата ми по теб крещи,
а сърцето ми ридае...
за любовта, за красивите очи
и за истината която не знае.
След толкова болка и толкоз лъжи
доверието някак още съществува,
но дали си заслужава да го търся... дали?
Щом ума ми на лъжите ти робува.
Защо ме лъга толкоз време?
Нима да ме загубиш винаги си искал?!
Сега ще нося тежкото бреме
на твоето "аз" което си подтискал.
Ще прикривам сълзите солени...
болката си настървено ще крия
и ще опитвам безкрайно
отново да те преоткрия!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
...болката от изживяването наречено любов...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kris4eto0o0
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-20
прочитания: 105
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260375
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644