Вървя по празната пътека
за никъде...
заглъхват стъпките ми
леко,
на сън,
но, закъде?
Без цел вървя
и бързам
не знам къде отивам,
и затъвам
в мечти
във спомени
незабравими
се препъвам,
но... вървя!
Просветва мълния
сънят е свършил,
светът добива своя цвят,
като дъга
след дъжд
прехвърлена
от оня
и от тоя свят.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: smile1
раздел: Лирика -> Авторска песен
публикувана на: 2008-09-20
прочитания: 63
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260357
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644