Бил ли си ми някога щурче
или тъй нарекох нежността си,
в нощите, когато да не спре
моето сърце, топих с дъха си
ледени висулки от копнеж -
плачещи клавиши на пиано,
мръзнещи в горещо лято, скреж,
сладка тръпка, в гръд неизживяна?

Бил ли си в душата на дете,
ангелско перо на мойто чело,
трескаво безсъние? Краде
болка мойто щастие несмело.
Шепна заклинание от страх,
че ще се изгубя в тъмнината,
че горчи в далечината прах,
а жарава тлее във сърцата.

Цвят на татул - моята душа,
нежно бяла, а отрова крие.
В малки дози - лек за самота,
но в големи може да убие.
Искам да откъснеш, задържиш
този цвят дълбоко в свойто Вчера,
като рана, като страст, фетиш.
Щом се връщам, в теб да я намеря.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-09-21
прочитания: 66
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7978
   Автори: 2199
   Произведения: 51974
   Съобщения: 230901
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79977
   SMS-и: 816
   Снимки: 5333