На моето сърчице от твоето

Безразумно и даже нелогично
далечни, но пристигнали навреме
очите ти прегърнали ме лично
се взират и попиват
в зачервеното
на дългия ми плач до постоянство
за обич от присъствие и всичко...

Страхът си тръгва сам
и много бавно
в една реалност сложна за обичане.
Но меката завивка кадифена
изплува от усмихнатите клепки...
избистри се до бяло зачервеното -
сега си тук и тихо е
и светло.

Обичаш ме - какво безкрайно ехо,
сърцето ти

ми шепне на гърдите,

а моето на твоите стаено
се сгушва в най-приятното заспиване.
От утре разменени двата камъка
ще бият като мускулчета живи
отдали се от този миг на пламъка
безкрайно жив за две души щастливи.

Защото,когато сърцето обича,

нищо друго няма значение.

Богдана Карадочева - Самотен Ловец Е Сърце

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf