Душата моли за обичане

Очите ми ме молеха
да спра да гледам
росното небе,
преливащо от нежност
избеляла.
Ти беше с Нея.
Под звездите.
Пееха щурци -
за времето,
отдавна спряло.
Пътеките издъхнаха,
простреляни
от кървави сълзи
във мрака
на мъртвородени
мълчания.
Забързани дихания
се гонеха
със стъпките
на моите мечти,
които разпилях
от скитане
в тъмата...
Но частите от мен
не представляват
цялото...
Мозаечно сърцето прередих,
разхлабих яростно
червените му връзки.
Да изтече горчивата
любов.
А даже капка
вътре
не пресъхна...
Влезе само въздух.
И днес се скитам -
толкова далечна.
Боли.
От всяка песъчинка -
къс олово,
докоснала нозете
изранени.
Но няма да се спра.
Вървя
към тебе.
И само
неизбродената ми душа
безропотно крещи и
моли...
За обичане...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Desert_Rose
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-21
прочитания: 97
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260369
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644