Смело поглеждаш и отговаряш
и сякаш нехаеш за нищо човешко.
Своите истини на ум си повтаряш,
прегазвайки бързо през провали и грешки.

И яхнала взора, отправен нагоре,
луната прегърнала преди да заспиш,
със волната мисъл покорила простора
все към себе си летиш... и летиш...

И нови провали по пътя си срещаш,
тъпчеш и тях и продължаваш напред,
защото не мислиш, а просто усещаш.
Защото това е живот на поет!...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Deuce
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-21
прочитания: 64
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7978
   Автори: 2199
   Произведения: 51974
   Съобщения: 230901
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79977
   SMS-и: 816
   Снимки: 5333