Дъжд, бряг и забвение сладко,
бърз бяг; унес за кратко.
Скорост, корема присвиваща,
дъга с хоризонта се сливаща.

Утро, роса освежаваща,
пръст от копитата падаща.
Жребец, гален от светлината,
жизнен галоп към зората.

Спряло за него е времето,
не чувства стъпало на стремето,
и липсват ездачът и бичът,
които уж го обичат.

Чело, цепещо въздуха,
и свежест краката обгръщаща.
Мисълта му далечна, незнайна,
дори за небето е тайна.

Целта е ненужна подробност;
да нямаш цел е способност,
на нас - хората чужда;
Да знаем все имаме нужда.

Да знаем какво да направим,
със всичко как да се справим,
да знаем какво ще се случи
и всеки какво ще получи.

Нужда - да, но не успяваме,
от себе си всичко да даваме
за нашите каузи планирани,
идеи и мисли копирани.

А как ли жребецът успява
тъй с устрем безцелно да бяга?!
Дали пък без цел е по-лесно,
по-сладко и по-интересно?...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Deuce
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-09-21
прочитания: 90
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260369
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644