Осанка от неповторимост

Часът на твоето присъствие изтича
с осанка от неповторимост.
Възможно ли е думите изричани
да бъдат осъзнати ?

Не може вече никой вместо теб
да вдишва цвят поникнала интимност,
листата ми се ронят във ръцете ти.

Вдъхни ме вместо живата целувка,
удавена в приличие
пред тръгване.

Край нас ръми
и дълго след гласа ти
очите ми по твоите целуват,

не плача днес,
аз обещах да плачем
само заедно.

Преди да тръгнеш
трябва да избягам,
а колко много искам
да остана
в милувка по наболата брада
след дълго любене.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf