Да укротиш в мене стихиите

Вятърна съм.
Без път,
без цел и посока...
Отвънка съм сива.
Нося грохот
на скални масиви.
А вътре в мене -
в дълбокото -
слънцето пàри
с южен дъх на
морскосиньото
във кръвта ми.
Разбра ли?
Вятърна съм.
Пепел и дъжд
нося.
Гола съм. Боса
газя в облаци
буреносни.
Прошепнати мълнии
те зоват.
В морав цвят
се разтварят
цъфнали клади
убийствени.
А ти... разбра ли...
моите истини?
Вятърна съм.
Цветни безсъници
ще ти пратя.
С дъгата.
Ще ти дам
Нищото.
Другото е излишно.
Няма студ да има
през зимата.
В летен бриз
ще изгаряш,
замръзвайки...
Разбра ли, любими?
Вятърна съм.
От лунни лъчи сплетù ми
юзди.
Улови ме!
Укроти звездите
в косите ми.
Не мисли. „Днес" е.
Няма „Утре" и „Вчера".
С теб ще пребродим и Юга,
и Севера. Ще блести
в залезните ни длани
бяла вечерница...
Твоя съм,
не разбра ли?...
Вятърна...
Искаща пълноструйна
любов.
Давам живот
и на двама ни.
Давам ти сили.
Призовù ме!
Полунощна ще дойда
в деня ти.
Покорих ти се -
да укротиш
в мене стихиите...
Стига ли ти да знаеш,
любими,
че само с тебе
съм истински жива...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Desert_Rose
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-21
прочитания: 100
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260369
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644