|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Като жив ореол
Ето стигаш до рая
поисках
да останеш така още дълго.
Да останеш така,
да усетиш
как земята пулсира под дъха на сърцето ми,
как небето над мене е дом за криле,
как от сокове жива в безкрая от време
зад присвити недра и водата тече...
как пчели и цветя се люлеят.
Постели ми трева!
Тук и слънцето свети в червено
като жив ореол
ме погалваш с ръка,
за да стане великия пробив
на онази амурена светлосиня стрела
от дъга изтъняла
в безвремие обич.
Ето, стигам и аз
под короната натежала-
най-вълшебния ден
- едно ново начало
- къс от рая -
неземно-омаен
притаен от дълбокото
в мен.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
сърчицата заспиващи с неизтеклия рай на дълбоката нощ ти шептят вместо мен:)
Pink Floyd - Marooned
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Remina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-21
прочитания: 73
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8188
Автори: 2267
Произведения: 54762
Съобщения: 260369
Лексикони: 2613
Коментари: 86446
SMS-и: 823
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
