|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Стихийно
В мен бушуват хиляди емоции, и бунтувам се, и търся свободата. Ту съм радостна, щастлива и обичана, ту затворник съм и в плен съм на децата. Като водна сила нежна и опасна съм, приласкавам, но жестока съм в гнева си. И така се мятам, себе си ранявайки, и стихийно равновесието търся. То убягва ми понякога, признавам си, даже често съм на полюси различни. Е, такава съм! Такава ще си бъда, бреговете ме раняват, но... обичам ги!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Това е моят начин да разтоваря напрежението - а ме "вдъхновиха", даже провокираха, един "скорпион" и един компютър...;)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mimitenedi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-21
прочитания: 138
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8188
Автори: 2267
Произведения: 54762
Съобщения: 260357
Лексикони: 2613
Коментари: 86446
SMS-и: 823
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|