Напомняш ми за тъжната китара!
Забравен като нея,
очакваш някой да докосне струните ти
и да възроди това, което в теб струи...

Приличаш ми на есенния дъжд!
Сякаш дълго време си се криел от света
и изведнъж открехваш себе си пред мен!
Над мен изсипваш капки страст и болка!

Напомняш ми за есенните, падащи листа!
Отрупваш ме със чувства - непознати,
цветни, странни, тъжни, искащи любов...
А аз дали готова съм за теб - отчаян и суров?...

Дали ще имам сили да посрещна след това и зимата?
Да те приема чист и откровен?
Дали до пролетта ще бъдеш прероден?

Посрещам те!...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: metamorfoza
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-09-21
прочитания: 105
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260369
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644