|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На татко
С душата си прегръщам те навеки.
Ти *лошото* във мене насади.
Да бъда честна... твоите завети
съпътстваха ме и следих...
Във огън за приятели да влизам.
И огнено да дишам и горя.
По стълбица надолу да не слизам,
а все нагоре да вървя.
Човек да бъда. Силен и спокоен.
Бедите да посрещам със поклон.
Да свеждам погледа виновен,
щом спра пред тъмен вълнолом.
С изкуство ме закърми, свято.
Със музика вселенска напои.
И виждам те, със твойта палка,
не само дирижираш, а летиш...
Дали съзнаваш колко труден
направи ми живота тук?...
Да срещна като теб тъй буден,
и тъй загрижен, мъжки ум?...
Не срещнах като тебе, татко,
мъж вплел във себе си черти,
които да ме карат сляпо
след него да вървя, с любов, в беди...
Не струва да си мислиш, че коря те.
Пред твоя ръст аз ничком ще стоя.
Навеки, татко, даже и когато
Земята ме прегърне и заспя...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Shy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-22
прочитания: 171
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8188
Автори: 2267
Произведения: 54762
Съобщения: 260357
Лексикони: 2613
Коментари: 86446
SMS-и: 823
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
