Усмивка-раждане

В изгризаните зидове под слънцето
се очертават бледи божества
и изтъняло дългото ми взиране
през сенките долавя вечността.

В лицето ми най-точните черти
узрели по невинен гроздобер
събират поизбистрените гроздове
шира за предусетен траминер.

Денят е разлюлян от медни звуци
камбана буди камъни и хора
иконата  наведена получи
от вярата на стъпки непресторени.

Витражно слънце разпечата храма
помилва крехко връхчета на свещи
не бях сама, да, всъщност бяхме двама
със вяра за любов и още нещо.

Когато се прекръстих пред излизане
изпратих ти една усмивка - раждане,
след стълбите разбрах и ти си влизал
от знака за пропуснато обаждане.

Мисълта ти за ***

в едно пропуснато обаждане

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf