|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Сам
По каменните статуи се разпилява,
на малки късчета сатенен сняг,
душата ти в отвъдното запява,
и там и тук е тъмен мрак...
Не искаш да приемеш самотата,
съдбата явно лоша е към теб,
дали ще понесеш вината,
че криеш любовта си в черното сърце.
А искаш да си силен и без нея,
ти винаги си я отричал без това,
сърцето ничие за тебе пее,
и то е като твоето от самота.
И няма да дочакаш утрото красиво,
ти живееш само през нощта,
така по-лесно тайните си криеш,
и никога не виждаш любовта...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Bolen_Um
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-22
прочитания: 221
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8188
Автори: 2267
Произведения: 54762
Съобщения: 260357
Лексикони: 2613
Коментари: 86446
SMS-и: 823
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
