Кървава диря. Студ. Тишина...
Тръгвам след нея. Труп!Тишина...
Спирам и казвам си:
"Блазе на човека!"
- и тръгвам по пътя си лека, полека...

Той сега не търпи
глад, мизерия, скука,
а си чака реда,
за да слезе пак тука!

Кървава диря. Студ. Тишина...
Сянка човешка. Труп! Тишина...
Спира пред него и казва си:
"Колко жалко!
Благодаря ти, че ме замести за малко!..."
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: metamorfoza
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-09-22
прочитания: 97
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260375
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644