^{Когато камък проговори,
застинал в святата си твърд,
вдигни очите си нагоре
и виж живот, роден от смърт.

Съгледай в облаците знаме.
Открий по върховете щик.
Във вятъра послушай памет.
В тревичката долавяй вик.

В усоето погледай битка.
При извора - течаща кръв.
А във изсъхналата китка -
предел за всяка пъпна връв.

Когато камък проговори,
тогава просто си спомни,
че в миналите кръгозори
се раждат бъдещите дни.}
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-09-22
прочитания: 145
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7978
   Автори: 2199
   Произведения: 51967
   Съобщения: 230786
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79974
   SMS-и: 816
   Снимки: 5333