Каменно студено

Като камък си студена,
като камък твърда,
кой създаде те такава,
аз по него твойте камъни
да хвърлям до припадък,
кой отряза ти крилата,
кой направи те саката,
кой отне ти топлината,
кой открадна любовта ти,
кой извая те без чувство,
кой вещ да бъдеш те зарече,
кой заключи клетото сърце
от човек родено
и после разтопи ключът към него,
кой е този демон безмилостно жесток.
Сега стоя до теб,
препълнен с топлина
и сякаш в теб не срещам хладина,
защото моето сърце човешко е,
ти знай.