Безименна душа

Душата ми едва ли ще повярва,

че свойто име заслужава,

когато чувствата ми я ограбват,

сърцето ми без срам я заблуждава.

Какво по-хубаво безименна да бъдеш,

душа, ти клетнице безплътна!

Ругателите тихо ще пропъдиш,

когато те не знаят как да се обърнат

към теб, към твоята тегоба,

към твойта радост, плач и красота.

Ще им отвърнеш ти без капка злоба:

"Не ме жалете, аз съм безименна душа!"

И кой ще нарани лице неочертано,

живот без рамка и формат,

без струни и клавиши пиано,

случаен пътник, непознат?

Не можеш да обидиш "никого"

и празен интервал да подиграеш,

да го кълнеш със "сбогом", "вече никога",

инициали ничии да издълбаеш.

Да ме прости душата, искам да я пазя,

не искам самота да я кръщавам,

и нека мене тя да мрази,

а не глупците, дето я предават.

27.09.2007

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf