Дървото
Брулиха го много различни ветрове и много южни птици свиваха гнезда. Пречистваха го топли дъждове, а клоните му любеха небесна синева. По корените газеха го безразлични, а то забиваше ги още по-дълбоко. Листата му тогава ставаха различни, извисяваха се и стояха още по-високо. Съвсем само, като оазис във пустиня, като във клетка от желязна самота. Миг преди от него всички да заминат, изсмука всички сокове от таз земя. Изправи се в зелено гордо и сиротно, като петно в околната му сивота. Листата си раздвижи във дълбокото, развя се в пуснатата гробна тишина. Разкъса обръча и заискря до хубост, и клоните заплете в жарък ритуал. Една граничеща със болка лудост му подаряваше живот и сухата печал. Познахте ли в дървото вий човека, обичащ, но понесъл в себе си и жал, нарамил на гърба съдбата си нелека и заради вярата във корените оцелял.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
http://www.youtube.com/watch?v=VIbIHxKh9bk
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Anita765
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-22
прочитания: 138
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|