Дървото

По корените газеха го безразлични,
а то забиваше ги още по-дълбоко.
Листата му тогава ставаха различни,
извисяваха се и стояха още по-високо.

Съвсем само, като оазис във пустиня,
като във клетка от желязна самота.
Миг преди от него всички да заминат,
изсмука всички сокове от таз земя.

Изправи се в зелено гордо и сиротно,
като петно в околната му сивота.
Листата си раздвижи във дълбокото,
развя се в пуснатата гробна тишина.

Разкъса обръча и заискря до хубост,
и клоните заплете в жарък ритуал.
Една граничеща със болка лудост
му подаряваше живот и сухата печал.

Познахте ли в дървото вий човека,
обичащ, но понесъл в себе си и жал,
нарамил на гърба съдбата си нелека
и заради вярата във корените оцелял.

http://www.youtube.com/watch?v=VIbIHxKh9bk

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf